Ретроспекция на един дълъг даунсуинг

Да, да, да, знам че отдавна не съм писал в блога си. Но честно да ви кажа въобще не ми беше до писане. На няколко пъти си казвах - днес или утре ще напиша нещо, даже сядах пред компютъра, но след 10-15 минути опити да почна от някъде просто се отказвах. Всичко ми се струваше банално и вече казано, а и нещата около покера никак не вървяха в правилната посока. А да ви разказвам как са ме пребили от бой на покер масите в продължение на месеци след ужасни бад биитове - ъ-ъ-ъ-ъ - ами май не ми е интересно това.

Представете си да работите цяла година от 5 до 7 дена на седмица, от 6 до 14 часа на ден и накрая не само да не получите възнаграждение за труда си, но и да трябва да платите от джоба си не малка сума пари за това.

Все пак ако трябва да обобщя вече отдавна изминалата 2011 година, трябва да призная, че това беше най-лошата година в кариерата ми като покер играч. Нищо не се получаваше така както ми се искаше, нито в турнирите, нито на кеш масите, нито онлайн, нито на живо и съответно финансовия резултат беше също плачевен - записах първата си година на загуба. В психологическо, а и в чисто битово отношение това си беше доста тежък удар - представете си да работите цяла година от 5 до 7 дена на седмица, от 6 до 14 часа на ден и накрая не само да не получите възнаграждение за труда си, но и да трябва да платите от джоба си не малка сума пари за това. Уау! Написано така и на мен ми звучи гадничко.

Все пак докато всичко това се случваше, нещата не изглеждаха чак толкова трагично. Първо, че лошите периоди се редуваха с добри и успявах да поема глътка въздух от време на време и второ, имах една чудесна 2010 година зад гърба си, която ми даваше не само финансовата възможност да продължа да играя, но и вътрешната увереност, че играя правилно и рано или късно нещата ще си дойдат на мястото. Освен това в моменти като тези разбирам, колко е важно човек да се кефи на това, с което се занимава, защото иначе най-верояно щях да се откажа някъде по пътя. Но така или иначе годината свърши без да се случи нищо значимо.


През новата година реших да опитам да играя още повече и през Януари записах огромен обем ръце на кеш масите, като се надявах по този начин да убия вариацията с обем, но и това не проработи - записах един от най-лошите си месеци във финансово отношение. Тук вече знаех, че трябва да променя нещо, защото усещах, че и не играя по най-добрия начин, а и започнах да се съмнявам повече от колкото трябва в решенията си. Взех си почивка няколко дена и помислих каква е най-правилната стъпка. Решението беше - спирам кеша за неопределено време и се връщам към това, което знам че правя най-добре - а именно да играя турнири.

Започнах здрав грайнд на турнирите в PokerStars и Betfair, като в неделя включвах в микса и големите турнири по другите сайтове и резултатите не закъсняха - записах няколко много добри класирания в основните ежедневни турнири и в двата сайта, което не само беше добре в цифрово изражение, но чисто психологически ми върна увереността че мога да печеля. Това пък се отрази положително на играта ми, тъй като започнах да вярвам повече на риидовете и преценките си, даже и в случаите, когато в крайна сметка губех.

Нещата вървяха в правилната посока и съвсем естествено, когато дойде време за SCOOP сериите в PokerStars бях доста надъхан да изиграя поне 10-15 турнира и си направих програма за това. Успях да кешна в няколко от тях, но без нищо значимо. Остана само SCOOP Main Event-a, който си беше сериозен турнир, с голям за интернет стандартите вход ($1050) и много дълбока структура. Но за това в следващия блог...

Още Покер Блог